Мнението ми за „балонизирането” на БФБ през 2006-07г и спукването на балона през 2008-09г.

В този постинг бих искал да изкажа мнението си за „балонизирането” на цените на акциите на компаниите листнати на БФБ-София съответно 2006-07г. надуването на „балона” и 2008-09г. спукването му. Смятам този момент в историята на развитието на БФБ като ключов, тъй като след така нареченото „надуване-спукване” и начина по-който се случи, борсата загуби доверието на инвеститорите (български, чуждестранни, индивидуални, институционални и т.н.). Много малко останаха хората, които смятат капиталовия ни пазар като алтернативна форма на инвестиция, както и компаниите като алтернативна форма за набиране на капитал.  Вече доста месеци поред ставаме свидетели на постоянни тегления от взаимните фондове и увеличаване на депозитите в банките, намаляване на  тежестта на БГ акциите в портфейлите на пенсионните дружества (породена от инвестирането в чуждестранни акции), постоянно намаляване популярността на БФБ сред инвестиционната общност и т.н., като резултатите се изразяват в изключително ниската ликвидност стигаща дори до нула при определени компании от SOFIX, които уж са сини чипове, както и на всички компании листнати на БФБ-София.

Защо се „балонизираха” цените на акциите на БФБ-София?

Факторите, които доведоха цените на акциите до тези високи нива на цените им са много: много желаещи да инвестират при наличието на малко компании, манипулиране с цел по-висока доходност, липса на контрол от страна на надзорните органи, преувеличени очаквания за печалби на мениджърите на компаниите, неопитни инвеститори и т.н.

Тъй като участниците на капиталовия ни пазар са много: индивидуални инвеститори, институционални инвеститори (пенсионни фондове, застрахователни дружества, взаимни фондове и т.н.), Инвестиционни посредници, ръководството на БФБ-София, КФН, ЦД, БАЛИП, БАУД  всички по един или друг начин взеха участие или безучастност  при надуването и спукването на „балона”.

Първо бих искал да започна с инвестиционните посредници  и тяхната роля:

Според мен част от тях манипулираха първичните публични предлагания по няколко начина: изготвяха нереално оптимистични конспекти на компаниите, приемаха нереално голям брой поръчки, като голяма част от тях бяха изкуствено завишени, което и доведе до огромните презаписвания и големия скок на цените на акциите при започването на търговията им на вторичния пазар. Също така разпределяха голям брой акции на свои служители и избрани лица без реално да са участвали с пропорционални на получените акции суми, за разлика от другите. Аз лично поради тази причина смених инвестиционния си посредник.

Нещо изключително нередно, което смятам се случваше беше начина на управление на някой взаимните фондове, които изкупуваха само определени акции с цел да получат по-висока  доходност и да привлекат повече клиенти, като новите приходи влагаха пак в същите акции и така се надуваше балона.  

Доста дразнещо за мен беше поведението на представител на ИП, които направи PR кампания за „балона”. Според мен това бе следствие изоставането в надпреварата за доходност и клиенти-комисионни, тъй като прекия им конкурент продължи да „надува” доходност и спечели повече клиенти (вероятно). Оказа се, че констатацията за „балонизирането” и предупрежденията са били правилни, но това не бе начина според мен. 

Другия участник на капиталовия ни пазар КФН, пред чиито поглед се случваше всичко не успя да се справи с основната си задача да надзирава пазара за манипулации, вместо това  представители на надзора даваха  квалификации за хората инвестиращи парите си на БФБ-София (не може да виждаш борсата като тенджера под налягане и да не се усъмниш, че има нещо нередно или пък да обвиняваш дребните инвеститори, че надули цените на акциите, вместо да провериш дали всичко е наред). Няколко глобени инвестиционни посредника с малки суми и това беше около манипулацията с първичните предлагания. Нямаше глобени и наказани управляващи дружества и взаимните фондове, които показваха по 150-200% доходност за годината, очевидно изкупувайки едни и същи акции, като надуваха цените им, показвайки голяма доходност, която дори не е реална. Част от пенсионните фондове не спазваха ограниченията за процентите на дяловете от компаниите, които имат право да държат в портфейлите си, като също правеха това с цел по-висока доходност-повече осигурени и осигуряващи се (тъй като те изкупуваха големи пакети това влияеше съществено на цената). За съжаление доста пенсионни фондове „надуха” цените на някой акции с парите на осигуряващите се в тях без хората да са знаели, че това се прави и пак за съжаление те (хората) се оказаха виновни.

Вероятно всички тези манипулации бяха в рамките на закона но…, можеше и може закона да бъде променен при наличието на инициатива от страна на КФН и инвестиционната общественост с цел по-голяма прозрачност на капиталовия ни пазар.

Членовете на БАУД и БАЛИП взеха да се карат едни с  други без да се опитват изобщо да търсят причини и начини за решение на проблемите на капиталовия пазар. Така и не можаха да намерят единен език и да направят нещо значимо.

Централния Депозитар стана ясно, че нямаше желание или потенциал (може би и двете) да промени начина си на работа и да се модернизира.

Ръководството на БФБ-София не успя да намери общ език с различните участници на капиталовия ни пазар (в разговора ми с г-н Папазов той сподели, че породени от различни интереси част от участниците в капиталовия ни пазар-ЦД и КФН конкретно не са имали желание да работят в една посока с ръководството на БФБ).  Една от причините за смяната част от ръководството се оказа тази влошена комуникация (в свое интервю г-н Дянков определи смяната на част от ръководството на БФБ, като следствие влошената комуникация с другите участници на капиталовия ни пазар).

Мажоритарните собственици на компаниите не подходиха към миноритарните акционери като към съсобственици, като по-голямата част продължават да правят това и сега. Много малка част от компаниите раздават дивидент, както и не дават обстойна информация за настоящата си и бъдеща дейност. Тези и други действия и бездействия на мажоритарните собственици отблъснаха постепенно инвеститорите, понеже ако не печелят от нарастване на капитала (цените на акциите) при спад, акционерите трябва да печелят от някъде(дивидент) за да бъдат запазени като такива или да бъдат привлечени нови. За обратно изкупуване при срива в цените на акциите не може и да става въпрос, като компаниите направили това се броят на част от пръстите на едната ръка (адмирации за тях).

Индивидуалните инвеститори дали поради неопитност, алчност или подведени от „професионалистите консултанти” инвестираха при доста оптимистични очаквания.

Логично или не толкова борсата ни се срина и то така сякаш държавата е пред фалит заедно с компаниите листнати на БФБ-София.  Така и не последва подобаващо възстановяване, за разлика от другите борси, чиито компании наистина са бяха и са  изправени пред ликвидни проблеми дори фалит.  Това показва една тревожна тенденция-все по-големия спад в доверието към капиталовия ни пазар като към алтернативна форма на инвестиция.

Пиша всичко това с надеждата някой от новото ръководство на БФБ да го прочете и понеже те заявиха, че ще работят за по-добра комуникация между всички участници на капиталовия ни пазар (като такъв аз изказвам мнението си), както и за подобряването и развиването му като такъв, и смятам че трябва да имат предвид случилото се през изминалите години (предполагам, че някой от тях го знаят). Правейки си съответните изводи те и ние всички участници на капиталовия ни пазар трябва да променим по такъв начин нещата, че повече това да не се случва, защото не е нормално и справедливо поради интересите на определени участници всички страдаме от липсата на ликвиден капиталов пазар, и перспективи за развитието му.